Липсваш ми ужасно.
Питаш ме: Кога?
Липсваш ми след малко
и преди. Сега.
Липсваш ми жестоко
днеска ти на мене.
Липсваш ми отдавна –
нощем, сутрин, денем.
Липсваш ми болезнено –
трудно дишам аз.
Липсваш ми мъчително
всеки миг и час.
Липсваш ми безкрайно.
Как така плени ме?!
Липсваш ми еднакво –
пролет, есен, зиме.
Липсваш ми и вчера,
днес, и вдругиден.
Липсваш ми, макар и
сгушена до мен.
***
Липсваш ми във всички мигове и часове,
липсваш ми във всички дни, сезони и години.
Липсваш ми в далечните пространства-светове –
там, къде изгубих твоите очи невинни.
© Раммадан Л.К. Все права защищены