Morgana (Ди)
188 202
15 дек. 2007 г., 07:34

Липсваше ми... все така е 

  Поэзия
806 0 4
Снежинки ли засветиха в нощта?
Аз ли съм твоята съдба?
Може би? Очаквай ме...
Отново съм сама...
...............................................
Отново връщам се и пак съм прималяла.
От толкоз лутане по грешните пътеки.
Отново връщам се и пак съм полудяла,
липсваше ми... все така е. Господи. Навеки!

Ти ли повика ме тогава?
Че нощта била студена.
Аз ли сънувах те, непознала
болката ти, че от тебе съм ранена?

Аз ли мислих се за тебе?
Ти ли си ме носил във сърцето?
Отприщи се и вятърът. Простена.
Сълза ли е това, светещото по лицето?

Полудях ли пак? За теб. Или пък за нежност.
Останах ли отново на средата?
Че отминах отново оная, сляпата надежда.
Дрипава била е, нямаше позлата.

Аз обаче тая вечер ще съм непозната.
За мене и за тебе. Като оголените клони.
Утре може обичта да се роди още от зората...
Но не едва ли... Няма кой Бога за туй да моли...

Нека да е пристанът ти тая нощ неопетнен.
Уморена съм от толкова заглъхнало обичане.
Прости ми. Никой не е съвършен.
А ние с тебе все се разминаваме
от толкоз босоного тичане...

© Ди Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??