Един прозорец, а зад него – светът, 
а аз гледам през него как вали снегът.
Как децата щастливо играят,
а тези като мен какво изпускат не знаят!

Ех, искам да се върна в тези детски години, 
когато тези игри ми бяха любими.
Искам да изляза да правя ангели в снега
и да съм щастлив, а не потънал в тъга. 

Тази детска невинност ми липсва, 
как детето с прости думи всичко описва, 
как живота му няма задължения,
има само щастие, игри и веселия. 

Искам просто да кажа: " Върни се, 
за малко при мен отново поспри се! "
Но не мога аз да се върна назад,
не мога да бъда отново толкова млад!