Листа от кестени обагрени в оранж,

се спускат кротко под бриза на града.

И тихо смесват се в красив меланж,

на кестените жълто-крехките листа.

Бодли от рози тихо са наострили рапири,

небето сочат върховете на техните ками.

А до повехналите храсти никой се не спира,

за да загледа на розите сухите бодли.

Игли от боровете посипващи бетона

до пейките на парка останали сами…

Врабче случайно каца там на клона,

от където падат на боровете острите игли.

Целувка нежна като на кестена листата,

по мойта буза пламва в тих оранж…

И кротко бриза развява ти косата.

Светлосенки по лицата ни в красив меланж…

…разрязват остро наоколо клишета слепи,
като розови бодли се впиват в хорските лица.
И цъфват розовите храсти трепетно,

бодлите заиграват в нашите сърца…

И нежната прегръдка под борова корона,

сякаш времето е спряло и валят игли…

…но времето е спряло и врабчетата по клона

изгубват ни от поглед… Две влюбени души…