Не си отиваш... от мечтите в мене,

от сънищата мои разпилени,

а колко съм се молил да те имам...

сега не мога дъх да си поема...

не искаш устни с моите да сливаш вече

да чакам вечно любовта ти съм обречен...

И мъка ми е, че ме ти отричаш,

че си студена, ледено жестока,

раняваш ме с ненавист жарко, остро

желаеш аз да страдам пак отново,

докато сърцето ми на въглен стане

и пак ще те обичам толкова дълбоко...

И искам да изминат в миг години,

ще можеш ти да ме погледнеш,

а аз на теб да се усмихна топло,

и пак така ще се вълнувам с трепет,

в прегръдката си с нежност ще те нося,

сърцето ми ще спира своя бяг със тебе...

                                                                                                                                     На Н.