Примирени, днес лежите
върху голата земя.
Колко спомени таите,
тъжни есенни листа!...
Бяхте близо до небето,
ласкав вятър ви шептя...
Лъч от слънцето поехте,
пълен с щедра доброта.
Като птици пожелахте
да летите... А сега
стенете върху земята,
натежала от тъга...
© Вилдан Сефер Все права защищены
Много нежен стих!
Поздрав!