Листопадно е времето вън,
есента пъстри черги размята,
аз танцувам с листата насън
и бродирам криле в тишината.
Имам нужда от тях всеки път
щом усетя тъга да притиска
мисълта ми и в хор да крещят
празни думи с вибрации ниски.
Слагам двете крила на мига
и отлитам на място, където
е обрамчен с блестяща дъга
светлосиния лик на небето. ...