Прелиствам
листите на календара.
Между страниците
те няма.
Аз съм там.
Светла от жажда.
По-истинска
от представата
за жена.
Роня трохи от думи.
Меся си хляб за мъж.
На бял пешкир го разчупвам
и го раздавам –
лития за дъжд.
Весела ЙОСИФОВА
© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены
те няма.
хубаво! благодаря!