Живей ми казваш, гледайки ме в очите като за последно.
Че съм красива повтаряш, целувайки ме безогледно.
Защо едва сега реши да ме спасяваш
не вчера, нито по-преди?
Защо реши че можеш живот да даваш, кажи?
И други са опитваха, и чувах как казват:
Live with me, Leven, Canli.
Всичко означаващи думи, а негарантиращи нищо, празни.
Думи — ехо от друго време и хора, които да забравя не смея и не мога!
И въпреки това съм жива,
по-жива,
по-жива от всякога.
И съм щастлива, че оживях пак.
Усмихвай се, ми каза.
Усмивката е безплатна,
но отваря врати, топли сърца
топи ледове и айсберги.
Макар 100 процента клише, си е вярно и точно така си е.
Усмихвам се, макар да знам, че от усмивки бръчките се появяват.
Нося усмивки от уроки и злоба да ме пазят.
Дори на смъртта се усмихвам приятелски,
Макар тя да ми ограби живота предателски!
Маска или не,
красива или не,
пластична,
фалшива,
с бръчици даже,
всяка усмивка е дар и е важна.
Обичай.
Обичай ме.
Обичай се.
Обичай живота.
Любов и обич нямат
знак за равно, нито точка.
Желани са до крайност и до отчаяние,
до степен да се плащат скъпо и с рани.
А любовта е наивна и мила по детски.
Безсмислено е да я търсиш.
Невъзможно да я скриеш.
Любовта не е твоя, ни моя, ничия.
Затова е свободна и достъпна за всички.
Обичай, смей се и живей; -
Или обратно -
Живей, усмихвай се, обичай.
Повтарям думите, намирам смисъла
Остава само да повярвам, че е истина.
© Десислава Все права защищены