Миг от злато, топло лято,
бриз, с горещи длани.
Сребърното звездно ято –
пиленца събрани.
В тъмнината, край Луната –
сребърна пътека.
И магия, непозната
бавно и полека,
в две тела прибой и пяна,
тънки мрежи бели.
После есента пияна –
път, тъга, раздели...
Фар в морето там, далече –
плен за буревестник.
Спомен, дъжд и тъжна вечер,
в лодчица – от вестник.
© Надежда Ангелова Все права защищены