Кротко поклащат се,
не ги преброих,
в залива син наредени.
Лодки рибарски
с имена на жени,
бели, зелени, червени...
С котви и пояси,
свежа боя,
с мрежи и дълги въжета,
чакат на кея, с прибрани весла,
своите верни момчета.
Ще ми разправят,
че няма любов,
мъжете били променени.
С очите си виждам,
нали я чета,
Мария, Наталия, Рени...
© Георги Стоянов Все права защищены