4 нояб. 2017 г., 14:12

Лора 

  Поэзия
390 1 8
Ще те обичам всякак, даже
под булото на срам и грях.
Знам само – ти не си продажна
и звън на ангели е твоят смях.
Така ми каза и целуна
нозете ми, покрити с кал.
Отхвърлих булото ненужно,
за него днес не ми е жал.
И Лора не умря безчестна,
а Яворов е още жив, до мен.
Повтаря се историята често –
но не съвсем, но не съвсем. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Все права защищены

Предложения
: ??:??