Napolitano (Валентин Желязков)
290 3297
13 апр. 2008 г., 03:23

Лошото в нас... 

  Поэзия » Философская
966 0 19

*          *          *

 

Щом паяците бурята почувстват,

започват нови мрежи да плетат,

а мрежите им, приказни изкуства,

с кристали влажни ги лепят...

Защото знае се, живеят кратко,

подготвят всеки земен час,

животът им се плъзга гладко,

не се интересуват те от нас...

Следват те природните закони,

търпеливо чакат в своя кьош,

щом бурята "мушиците" подгони,

тогава той ще стане лош!...

Ще паднат в мрежата му яка

и там ще свърши земният им ден,

а той отново ще зачака,

защото е затуй роден!...

И идва ден на неговия час,

в очакване така ще свърши,

а колко паячета има в нас,

които са отдавна... мърша?!...

Но с нова буря ще се пръкнат други,

ще опнат мрежи те безчет,

знаейки без всякакви заблуди,

че след мушиците ще дойде...

твоят ред!...

 

*          *          *

© Валентин Желязков Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??