Ловци на мълнии...

31 мая 2012 г., 08:37

Поэзия » Философская

484 0 3

Ловци на мълнии...

Дъжд от мълнии яростно свети

и дърветата-факли горят...

А в нощта заблудени комети

се разискрят в красив звездопад...

Даже въздухът свети запален

и изгаря безкрайният мрак,

а Светът като взрив е начален

пресъздаван в Стихията пак...

... А безмълвните мълнии ваят

в тъмнината прекрасната плът

на Жена, прекосила Безкрая

и кръстосала тук моя път...

От дъхът й изгарящ ме хваща

на взривената плът Лудостта

и с внезапност на мълния ражда

се в небесният Огън Страстта!..

Аз протягам ръце и я вземам

с осветени от огън черти,

а огромната черна Вселена,

разлюляна от ужас мълчи...

...Но безмълвните мълнии светят

като яростни, ярки слънца

и ловим ги със нея във шепи:

с безразсъдство на Земни деца!..

30.05.2012.

д-р Коста Качев

voda (Елица Ангелова)

2012-06-03T10:27:18+03:00

Тук става дума за една любов с космическа сила и страст.
И само дъжд от мълнии и' е прилика.
Обожавам всички стихии, Докторе.
Благодаря ти!
Wali (Виолета Томова)

2012-05-31T14:12:30+03:00

Хубава поезия. Поздрави!Wali/Виолета Томова/
byboJle4e`f (Сияна Георгиева)

2012-05-31T10:25:06+03:00

Прекрасна картина си пресъздал с думи!
Поздравления, Коста!