LOVE.NET

8 дек. 2013 г., 11:03

Поэзия » Любовная

828 0 2

Нагазих в нищото, където винаги си сам,

бях тъй неподготвен да участвам в скеч.

Подходих необмислено и предизвиках спам -

започна като лека схватка, а премина в сеч.

И тогава чух звукът божествен на фанфарите -

две слънца избухнаха в света над нас.

В зелено засияха на звездния друм светофарите

полетяхме замаяни с най-мръсната газ...

Усетих как нещо различно премина през мен,

имаше огън и страст, хвърчаха искри и комети.

Като че играехме на сляпа баба този ден,

притиснали на любовта крилете.

Защо като животно плахо пак избяга?

Добре си лафехме за филми и изкуства...

Нали ми каза, че е по-добре да чувстваш влага,

отколкото като глупак да влагаш чувства...

Да спрем с въздишките, отронени без нужда.

Защото няма смисъл да се чака Нещо,

невъзможно, възникнало в страната чужда,

докоснало се в нас горещо...