Ловец на души
Измолено търпението ме буди,
очите търсят друга светлина.
Безименният страх се чуди
дали ще го приеме утринта.
Ръцете тежко се преплитат
в борба с непознатия си враг
и дрехи възлите разплитат,
за да се навържат пак.
Нужно ли е да го видя
и истината да я разбера.
Над огледалото се вдига
нахално-грозната мъгла.
Косите дърпат се пробудени.
И днес ще трябва да вървя,
да връщам душите ни, прокудени
от чуждо-голата земя.
© Ниела Вон Все права защищены