8 авг. 2016 г., 10:49

Ловец на наивни мечти 

  Поэзия » Любовная
396 1 11

Като трън забоден в сърцето си, 
като олово в душата  тежиш. 
Като отрова в устата нагарчаш ми, 
като огън изгаряш ме жив... 

 

С лъжи разкъсваш ме цялата,
ловец си на наивни мечти. 
Ловко залагаш капаните, 
а отвътре боли, ли боли...

 

Като с нож дълбаеш в раните, 
посипваш с илюзии и клетви дори, 
като влак преминал през гарата, 
забравил за дълго чакани дни... 

 

Като кошмар в съня ми прокрадваш се, 
нестихващ спомен горчив... 
Но от днес ще се будя с реалности, 
а ти нека в своя  Ад да гориш!!! 

© Пламена Владимирова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??