Къде са ти цветните сънища?
Времето сякаш заспало е...
Свито по хълбок във ъгъла,
сляпо за час... оглушало.
Сънува безчет обещания
за нежности, обич и грях -
в крехък кристал от желания
разплискан момичешки смях.
Времето спи и бълнува
твоите стари любови...
всяка по своему хубава,
всяка първична и нова...
През миглите - нежна решетка
със пръсти - ваятели в танц,
изплита от спомени клетка -
видения в бавен каданс.
В капани за сънища сложен,
улавя то твоите мечти...
По бръчките му- коловози,
изтичат измамени дни.
© Дениса Деливерска Все права защищены