Дисидента (Владимир Христов)
11 67
27 нояб. 2011 г., 19:28

Ловешки районен съд 

  Поэзия
1174 0 4

На 14 октомври в ареста пристигат
двама полицаи да ме конвоират,
закопчаха ни двама с белезници,
закараха ни при съдебните умници.

 

Веднага в стая с решетка дебела
система мярка стабилна е взела -
крадци и поети в едно се третират,
затова в една стая се всички навират.

 

Дойде време при съдията да вляза
с надеждата, че свободен аз ще изляза.
Обаче Мицка, таз лошотия,
оказа се братче, че командва и тия.

 

В началото почна едни да приказва,
лошотии да си измисля, на съдията ги казва,
естествено, лесно успях да ги оборя,
но с прокурор се оказа, че не мога да споря.

 

Съдът се оттегли да заседава,
Мицка скришно заповед му дава,
на заседанието влезе до уши почервеняла,
явно е много пред съдията бесняла.

 

Съдията е младеж, опит не притежава,
заповедта на Мицка той изпълнява,
на ръце белезници ми слагат пак
и обратно в затвора без мерак.

© Владимир Христов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Все неразбрали в тази държава. Имам само 2 ръце и скапано здраве не мога да си извадя катофите за месец два. Защо ме съветвате да работя ангария на другаря-султан Петър Николов Петров от с. Кирчево?
  • Ами трябваше да си садиш кротко картофите, пък ти се занимаваш с глупости
  • Всички са такива. Много съм страхлив ама понеже вече съм осъден на смърт мисля, че няма повече от какво да се страхувам. В момента още съм под домашен арест без пари, без възможност да правя пари дори не мога да си довършва изваждането на картофите пък аз от петилетка най-вече с картофи преживявам.
  • Ти направо си поет-рецидивист
    Чудно ми е, в стихосбирката ти такива стихове ли имаше предимно, като този и предният?
Предложения
: ??:??