ЛУДА....

18 июн. 2006 г., 00:10

Поэзия

1181 0 3

Луда

Какво се случва с мен?...

Защо държа се като луда?

Къде избяга слънчевият ден:

не мога ли като преди да бъда?

Какво погуби ме така,

какво открадна моята усмивка?

Аз обречено свела съм глава

не проронила и думичка едничка.

Какви са тези мисли,

които на ръба ме пращат,

къде са чувствата непорочни, чисти...

къде са? – не ме прегръщат.

Каква е тази зловеща сила,

която главата ми замъглява...

в мен се разжда, в мен умира

и не спира да ме завладява.

Ножове, въжета, вериги...

в стаята до мене има,

уплашена гледам ги

и заплаквам... уязвима.

Някой ме направи луда,

някой с мен се подигра,

един ли беше или голяма група...

от познати грозно усмихнати лица?

Пламен (Пламен)

2006-07-02T17:47:51+03:00

Абе екстра си е и е лудо готино - самнява ме че повечето могат да измислят нещо от сорта така че ...
Sadboy (Георги)

2006-06-19T12:59:22+03:00

Откъде имаш тази сила в теб/6
patenceto (Надя Георгиева)

2006-06-18T10:34:03+03:00

Ей народе, най - вероятно от жегата сте се объркали. Това стихо е страхотно!
От мене 6 естествено!!