Луда главо,
що не поумнееш,
сърце мое,
не плачи,
щом трябва
да се смееш...
Научи
след всяка клоунада
себе си
по малко да погубваш...
Слънчогледово подвижна,
да омайваш
с поглед влажен,
все
пъртина да проправяш
всекиму
за тебе важен...
Луда главо,
Бог да го прости -
умът ти
преди тебе си замина...
Като бурен
тъй стърчиш си
в благородна нива...
© Калина Стоянова Все права защищены