13 мар. 2005 г., 23:38
Трябва с разума си пак да споря.
Греша отново - това го зная,
но как да спра да те желая?!....
Пропъждам те,
обиждам те,крещя,ругая..
Но тръгнеш ли -
изпадам в паника,ридая
и за миговете стари пак мечтая.
Със себе си жестока съм - играя..
Игра на страхове
и на мечтания..
Луда съм - ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация