Още усещам уханието ти по тялото си.
Парфюма ти, натрапчив и дързък,
той още се носи във въздуха.
Още усещам ласките ти,
нежните ти докосвания.
Имам чувството, че още си до мен.
Но това чувство е измамно.
Теб те няма!
Защо тогава още усещам уханието ти,
защо усещам аромата на парфюма ти?
Защо още усещам ласките ти
и нежните докосвания?
Живея в измама!
Но какво лошо има?
Тази измама е така красива
и така желана от мен.
Наричат ме луда
заради света, който си създадох.
Но по-добре луда в излюзия,
отколкото нещастна в реалността.