Четох някъде научна статия, че алкохолиците били избухливи, себични и агресивни.
Аз съм луд алкохолик.
Мразя се, мразя това, което съм. Мразя тези две ръце и това лице. Заради тях си тръгна и не се върна. Мразя се... А ти си там далече заради мен...
Знаеш ли как подивявам, когато другите говорят за теб? Знаеш ли как главата бих си почупил, за да престане да мисли за теб?
Вчера в едно кафене ми разказаха, че наркоманите се познавали по депресията и заспалите им очи.
Аз съм наркоман, от онези лудите.
Светът ми е толкова скапан, безразличен, сив и на моменти чисто черен. Няма слънце, няма светлина. А то свети някъде далече, там при теб.
Знаеш ли как ми се иска този черен свят да е сън, мираж, видение или халюцинация? Знаеш ли как искам да се събудя, да стана от твърдото легло и ти да си моят озазис, който да утоли жаждата ми? Знаеш ли как искам да си до мен? Знаеш ли как искам да си с мен?
Дали това ще стане ако заспя? Не знаеш. Но ще спя, защото ми липсваш, а ти си само там, в моите светли слънчеви сънища.
Светът без уиски и дрога е скапан, но е истинският. Другият е само сън, от който след всяко събуждане истинският става все по-скапан и всички се отдръпват от тебе. И от него можеш един ден да не се събудиш. Не бих оценила с шестица. Не бих оценила с каквато и да е оценка. Само много, много ми е мъчно за тебе и за всички като тебе. Изборът между двата свята е твой и единствено ти можеш да си помогнеш ако си достатъчно силен. Дано да избереш истинския, макар и скапан, защото ще баде късно, когато разбереш, че другият е още по-скапан. Говоря на лирическия.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.