ЛУДИЯТ НА ВАРНА
… не се и питам аз ли съм, не съм ли – дали ме има в лудналия свят,
и си мечтая в нощи таласъмни отново да съм силен, див и млад,
девойките на Варна да са мои – по цял ден стих след стих да им чета,
да хълтам с двеста в острите завои по грапавия път към старостта,
във Морската градина пеперуди да хващам със момчешкия си кеп
и да си казвам: – Всички други луди не са, Валерий, луди като теб!
преди да хлътна в следващия залез, да поседя на моя зимен плаж –
връз него да подпиша с показалец молитвата си тиха: – Отче наш!
Да отлетя с душица благодарна, че беше миг, но все пак аз бях тук.
Помнете ме? – бях Лудият на Варна, изпял ви тази песен във Фейсбук.
25 февруарий 2025 г. ...