Лудница за Поети

8 дек. 2022 г., 21:08

Поэзия

927 2 3

... и – нали със лудите в приюта

всички сме си малко тра-ла-ла,

тръгна и за мен мълва раздута! –

че ми плува в мозъка мъгла.

Че не знам къде съм, нито кой съм,

ни защо изобщо дишам тук.

И защо ли в стихове геройствам? –

къртя ги цял ден със сърп и чук.

Докторчето странно ме изгледа

и ми рече: – Братко, ти си луд!

Паякът над теб във гредореда

римички плете без много труд.

Скочиха ми трима санитари.

Сплетохме се в шеметно кълбо.

Биха ме – където който свари! –

усмирих ги с с Блок. И със Рембо.

И забравих малкото си име.

Скрих се в своя мъничък куплет.

Господи! – те моля. – Избавѝ ме? –

да съм жив във ужаса – Поет.

Валери_Станков (Валери Станков)

2023-05-06T12:45:21+03:00

Писна ми от бездарни луди в поезията на България!
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

2022-12-10T12:20:34+02:00

Понякога да си Поет е наистина истински ужас, но щом ни е дадено свисше, ще го изживеем някак си този живот, дори и да е труден, дори и да ни смятат за малко тра-ла-ла с нашите постоянни писаници и звучен римен пулс. Здравей, побратиме Валери!💜
yotovava (Валентина Йотова)

2022-12-09T07:54:19+02:00

Бог живее в теб, спасение няма.