7 сент. 2006 г., 16:59

Лудост 

  Поэзия
1153 0 9
Как ми се иска да се натряскам...
Бързо, наекс, като ток по кръвта ми...
С поглед на скот всичко живо да стряскам
и да заплитам в слова неразбрани...

Как ми се иска всичко да счупя...
И да го метна в прозореца ъглест...
Имам пари... Нови вещи ще купя...
Ала не ще стигнат за чиста съвест...

Като ми писне в транс да лудея,
като изхвърля животното в мен,
в човешки облик ще заживея
кротко във бъчвата на Диоген...

© Гергана Иванова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Дио- генно си го носиш!

    Светиш!
  • Браво! Страхотен стих!
  • Браво, Гери .Аз се "изкефих" на стиха ти... Не може да има само сълзливо-сантиментални стихове..трябва да има и някой като теб ,който да не облича истинския живот в нежни думи..
  • Чудесен стих, Рия! Наистина! Много ми харесва! Поздравления!Не разбирам какво трябва да се променя, както смята писателче. Тук и смисълът, и формата са издържани. Отново поздрави!
  • Странен хибрид си, Гери Оправи последните два реда защото ритъмът там куца яко... и по-полека с напитките
  • Много истински стих!!!
    Понякога и мен ми се иска да лудна, да издивея и после... после само да живея!!!
    Поздрави за хубавия стих, Гери!!!
  • Истинска си, Гери!
  • Поздравления Рия!
    Много хубав стих!
  • много си истинска, Гери!
Предложения
: ??:??