popolo (Илиян)
214 129
9 дек. 2005 г., 00:15

Лудост 

  Поэзия
1406 2 9
От снимката гледат очи,
които наживо пронизват,
но тук в тях живота мълчи.
Каква ли нечакана мисъл
измъчва доброто лице
и гони онази усмивка,
която, щом видя
пак ставам момче?!

В ръце с фотографския лист
преставам да мисля за всичко
пред погледа тъжен, но чист,
пред погледа, който обичам.
А гасне луната навън
за кой ли път само за мене-
подпухнал, разрошен,
без право на сън,
съвсем в обичайното време.

И пак ще дочакам денят
с надежда да зърна искрата
на първия изгрев,
на първия път.
На снимката тъжна в ръката
ще дам да погледне и тя-
дано нещо бегло я жегне
макар да е лудост, признавам,
така
да искам да мога да легна.

© Илиян Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Поздравления!
  • БРАВО!!!
  • И това е много хубаво. Допиши го.
  • Чудесно е!Само редактираи последния стих,ако ти хареса разбира се.Но все пак Отлична е творбата ти.И от мен 6
  • Не знам кой си е позволил да постави по-малко от 6 на тази творба!
    Но може ли да го помоля лично да ми се изясни защо!
    Тъжно ми е, когато така се разминаваме в мненията с някого!

  • тъкмо се замислих за края...
    и на мен ми хареса...браво
  • Последното изречение е "да искам да мога да легна". Погрешка не съм го дописал, извинете!
  • Да. Прекрасен е!
  • Къде е краят?
    Много хубав стих! Поздравления!
Предложения
: ??:??