Лула
Подпряна небрежно, на хълма стоеше
и боязливо се оглеждаше
във медния диск на пълнолунието.
И беше от никого незабелязана
и скрита от всички човешки очи -
невеста във бяло с печата белязана
на мойте мечти от отминали дни.
Отворих врата от ковано желязо
и стъпих на под от сушени липи,
а бели стени се оглеждаха влюбено
в прозорци, окъпани в утринна хлад.
Камина гореше, дървата и пукаха
и даваха мирис на горска смола.
Пред нея люлеещ се стол ме очакваше
и щедро претъпкана стара лула.
И въгленче взех и почерпих лулата -
тютюнът и бавно със стон изгоря,
а топлината и тихо ме сгряваше
и дълго разпалвах във нея жарта.
И в нея откривах неща от живота си,
пулсиращи в гордия ритъм на огъня
и виждах причини за толкова спомени,
събрани във стара димяща лула.
© Симеон Николов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Нарисува картина, която Обичам! С думи... Невероятен си
-
Пренесох се!
Образност и емоция носят стиховете ти! -
Много е уютно при теб
Прекрасна атмосфера. Страхотен стих!
Весели празници!
-
По колко романтичен начин идват спомените!!!
Дано все е така и да са повече!!!
Щастливи празници и години!!!! -
Приказен сън...спомени навява...
прекрасен стих, с много обич.
Весели празници! -
Сладкодумник такъв!Чудесен стих!Желая ти весели празници!
-
Спомени, спомени...
Весели празници! -
браво много добър стих!!!поздрави!
весели празници!!! -
Браво!!!Великолепно е!!!Поздравявам те, идеята е разкошна!!!Весели празници!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
