Лулата на мира дими
над прерии;и върхове,
над индиански вигвами.
Изпушват я предишни врагове,
след кървави следи-знаци
от засади, неочаквани атаки...
Зад тях е планината,
край тях е реката,
под тях са стъпките
на доверието - неведнъж предавани.
Кой пръв ще наруши
мълчанието на мъртвите,
непобедени в битка?
Благовонието на тревите
край огъня на безсмъртието
топли нозете на пушачите.
Ритуални сенки танцуват
с барабанен танц.
Душите на убитите
опрощават в мир.
Великодушието е скрепена сила.
© Стойчо Станев Все права защищены