О, белязан плод над бездната злокобна,
ти виждаш ли отровата на тоя свят,
водопад на завист и ласка лъжовна,
блестят като лъч в душевния му ад.
И него нищо не може да прогони,
в неговата пещ капят, все сълзи
във всеки въглен се крият хора злобни,
с подострените си хищни резци.
Тук всеки иска, най-близкия да събори,
да го види премазан и съкрушен,
сърцето му добро с нож да отвори
и от ръжда да е храма разрушен. ...