Виждам луната в небето пълна е пак,
а в сърцето ми е само мрак,
страшно е като те няма,
в душата зее яма.
Сърцето, което в лед е обвито,
къде ли днес е скрито?
Надявам се да разбера,
за да мога чувствата с леда да потуша.
Не обичам липсата ти да усещам,
защото не искам да се подвеждам,
че може да се върнеш при мен,
за да съжаляваме някой ден!