Сви се във притулена тъма луната, дето пълна в мен живя. Увисна като миг прободен... невръщащ се в душата спомен. Поплака тихо и заспа... Не я будете! Нека да поспи! Тя много дълго търси широти и плъзгаше снага по синори, където диреше смеха си в зрънце, подадено от вятъра бездомен. Завиваше го със воал от нежност. Поеше го със звездните надежди. Във полета на синята безбрежност объркваше реалното с мечти. Не я съдете! Нека си бленува! Луната тази нощ любов сънува. Ако във нощите ви липсва тя, да знаете, че търси любовта.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
...! Като в приказка.