11 авг. 2011 г., 22:38
Луната ирисно мълчи...
Небето дръзко се смрачава,
излива се във моите очи,
звездите бляскаво му натежават,
луната ирисно мълчи...
Пред мен си ти и сякаш
говориш за любов, а в тишина
треперят бледите ни силуети
и скрива ни с крилата си нощта...
Събуждаме се - крехки рози,
докосваме се нежно с цвят
и пием на големи дози ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация