luda_macka1 (Радосвета Петрова)
147 669
11 авг. 2011 г., 22:38

Луната ирисно мълчи... 

  Поэзия » Любовная
591 0 5

Луната ирисно мълчи...

 

Небето дръзко се смрачава,

излива се във моите очи,

звездите бляскаво му натежават,

луната ирисно мълчи...

 

Пред мен си ти и сякаш

говориш за любов, а в тишина

треперят бледите ни силуети

и скрива ни с крилата си нощта...

 

Събуждаме се - крехки рози,

докосваме се нежно с цвят

и пием на големи дози

един от друг любовен аромат...

 

Две ярки светлини крещят,

игриво се премятат и се смеят,

в градината под лунна необят

душите наши за любов копнеят...

 

Откривам те във всеки слънчев лъч,

във всяка ветровита ласка,

при мен ли си, ще литнем изведнъж,

обагрени в небесни краски...

© Радосвета Петрова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Чудесно е!
  • Обичливо!
    А това:
    " луната ирисно мълчи" е добро попадение като израз.
    Пишеш все по-добре!
  • !!!
  • Събуждаме се - крехки рози,
    докосваме се нежно с цвят
    и пием на големи дози
    един от друг любовен аромат...

    Чудно! Целият стих е много красив!
    Поздравления, Радост!
  • Бъди щастлива,Радостче
    Много влюбен стих!
Предложения
: ??:??