13 мая 2010 г., 11:58

Лунатично... 

  Поэзия » Другая
619 0 3

Пълната луна се разлудува,
дърпа ме към своя дом.
Праща ми звезди да ме целуват
и любов ми дава шепнешком...
Пълната луна,
къде  отива?
Гмурна се в небето и умря,
а мъглата бавно ме повива...
Глад на вълк и тишина..

© Ботьо Петков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • ммм....определено си заслужава заглавието!Поздравления!
  • Поздравления и от мен!
  • Наистина си го представих...
    Малко страшничко, но страхотно описано - наистина вълчи стих!
    Поздравления!
Предложения
: ??:??