Довечера ще си говоря със Луната. 

Звездите ще ни светят романтично. 

На чашка дъжд. Наздраве в тишината! 

Интимност някак искрена и лична... 

За теб ще ѝ разказвам до зорѝ. 

Дока̀то я разплача и си тръгне. 

Тя сигурно с невидими очи, 

сълзите си излива щом осъмне... 

И в утрото със първият си лъч, 

така и недокосвало я слънцето, 

аз също, недокосвал тебе мъж, 

не ще ни стига от тъгата, въздуха... 

Денят ще се потули в мъчни облаци. 

Не зная колко бури ще преминат. 

Превърнах си живота във часовник, 

а времето по малко ме убива... 

Довиждане, прекраснице Луна! 

На тебе Слънцето поне ти се е случвало. 

Разказвай ми понякога така, 

дали наистина е толкоз хубаво... 

А аз ще чакам. Тихо, като полъх. 

И блянове във стихове подреждал, 

във сънищата ми си, чисто гола. 

Сега, наяве със Луната сме на свѐщи...

Danny Diester 

18.08.2018

Toronto, Ontario, Ca.