Лунен блясък

Тъга, мълчание и тишина
кърви душата от самота
и няма радост, няма живот.
Мъката царува над радостта
и всичко трае само миг.
Заслушваш се в тихият и нежен шепот,
тишина поглъща всеки зов,
безмълвен е пеперуденият полет,
ветровитият полъх шеметно те грабва.
За миг вихъра нарушава тишината.
Вик и зов и многословие и мечти,
политат в утрешният ден успешно.
Мълчание, тишина и самота
грижите за днескашният хляб те мъчат
Протягат се ръце към слънцето смълчано.
Лунният блясък властва над тъжното сърце.

Йонка Янкова