Лунен прах

7 апр. 2009 г., 11:36

Поэзия » Любовная

833 0 2

По тъмните стъкла на твойте прозорци

разля се на частици лунен прах,

излез и погали го с длани нежни,

белязали лицето ми с тъгата...

И погледни нагоре към луната,

дано ме видиш, аз танцувам сам,

и под кръката ми прахта се разпилява,

отлитаща към теб натам...

Събудих се, да ти покажа пътя,

с искри обсипани пламтят звездите,

и вятърът довява ти послание,

а аз те чакам да политнеш.

Аз зная, че крилете ти са слаби,

не се плаши, не искам да ти е студено,

изгубих се, преследвайки мечти,

единствената - ти остана в мене.

Ако не дойдеш, аз ще чакам пак,

но отмести сърцето от прозoреца,

полепнало е на частици лунен прах,

изпратени поне да те помолят...