Лунна нощ...

(вълшебна импресия)

... За нас ли бе, или́ Вселената

(изпитала безброй неща)

със Вечност незадоволена –

си бе довела тук нощта?...

От облак бял Луна изкочи

и всички сенки удължи́ –

вълшебството ѝ се проточи

и с ветровете продължи́...

... И въздухът бе лек, прозрачен,

небето светло като в ден,

дори на хоризонта здрача

измамно беше приближе́н...

Едно момиче с вик изтича –

да ми покаже как в нощта,

на лунна светлина приличат

си сенките с реалността...

Признавам, много бях учуден,

но тъй прекрасно беше то,

че исках са́мо да съм буден,

когато спря до мен само́...

Дойде самата Грациозност,

а по-реално от това

не вярвал бях и за възможност

да видя с будни сетива́!...

Бе фантастично пълнолуние

и фанатичната Луна –

Светът зовеше към безумие

с магичната си светлина́!...

А чудодейно някак здрача

раздвижи сенките в нощта –

дори една към мен закрачи

и оживя́ внезапно тя...

... Изглеждаше невероятно,

но разпознах я отведнъж –

бе моето момиче „златно“

окъпано от лунен дъжд...

Луната, Вятърът и Здрачът

изплитаха от светлина

вълшебни мрежи, да закачат

и вплитат в тях и Любовта...

... Момичето към мен вървеше,

но аз и днес не зная как –

да кажа с думи, колко беше

прекрасно то на Оня бряг!...

Вълните с вечния си шепот

внезапно спряха се сами́:

– докоснал бях във тръпен ше́мет

задъханите му гърди...

Не бих могъл и да опиша –

какво бе в нашите души́,

но спомням си, че спрях да дишам

когато то ме доближи́...

... А във нощта и Боговете

били́ са в плен на Любовта,

която щом Луната светне

и тях обсебва с Лудостта!...

Луната продължи да свети

и вае звездни чудеса,

а всчки огнени комети –

не бяха, туй което са́!...

От тук нататък всичко стана

не контролирано, в екстаз,

а буря грабна Океана

и той обезумя пред нас...

Страстта с вълшебство поривисто

стихийна бе като море,

тогава пожелах: Мефисто –

Мигът (в екстаза див) да спре!...

И обещах му там Душата

си, аз за този Миг красив,

нали Вселената, самата –

Светътсъздала бе от Взрив!...

20.01.2021.