valiordanov (Валентин Йорданов)
1812 1469
5 нояб. 2008 г., 09:50

Лунна приказка 

  Поэзия
606 0 13
От горещите нощи Луната
по небесния свод се топи.
Лунни перли блестят над Земята
като светло искрящи звезди.

Като хиляди капчици златни
те в мойте очи се оглеждат.
Просветляват мечтите безгласно
и с надежда ме дозареждат...

Макар да са остри стрелките
на часовника в късните доби,
по пътеката лунна се скитам
упоен, съвършен, непрободен...

Като кон, оседлан със копнежи,
галопирам в небесната степ
и се чувствам уверен и нежен,
че в сърцето понесъл съм теб.

Звездите събирам със шепи.
Те превръщат се в звездни цветя,
а Луната красива ми шепне:
"Аз за твойта любов се топя..."

© Валентин Йорданов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??