ЛУННАТА СОНАТА
Луната свири
своята
соната.
Щастливо
плува
из небесните
полета.
Ту в облак
пухкав
тя се скрива,
ту се показва
и свенливо
ни поглежда.
Пътувам
с лунните лъчи и аз.
Пристигам
отдалеч
при тебе.
И гледам
влюбено
във твоите очи.
Оглеждам се
в усмивката ти
странна.
Душата ми олеква.
Аз летя.
Соната
съществото ми
бленува...
© Вили Димитрова Все права защищены