Разбрала хорските мечти,

луната се помоли на звездите

да я пратят на Земята призори

като жена, родена от вълните.

Тя искаше да срещне любовта,

за която толкова мечтаят,

да остане с нея през нощта,

да узнае тръпката каква е.

Неустоима с морския си чар,

пленяваше от раз мъжете,

а те се давеха в очите-кехлибар,

с които не преставаше да свети.

Но нямаше следа от любовта,

а само порив и желание красиво,

луната скоро осъзна,

че в нея шантонерката не е щастлива.

След цялата плеяда от мъже

тя с никого отново не повтори,

дори да беше вързана с въже,

сърцето и не можеше да се отвори.

Вътрешно оставаше студена,

бездушието ù само показа,

че всички са деца на таз вселена,

но само в хората любов се ражда.