3 нояб. 2012 г., 12:00

Лунни мечти 

  Поэзия
619 0 0

Разбрала хорските мечти,

луната се помоли на звездите

да я пратят на Земята призори

като жена, родена от вълните.

 

Тя искаше да срещне любовта,

за която толкова мечтаят,

да остане с нея през нощта,

да узнае тръпката каква е.

 

Неустоима с морския си чар,

пленяваше от раз мъжете,

а те се давеха в очите-кехлибар,

с които не преставаше да свети.

 

Но нямаше следа от любовта,

а само порив и желание красиво,

луната скоро осъзна,

че в нея шантонерката не е щастлива.

 

След цялата плеяда от мъже

тя с никого отново не повтори,

дори да беше вързана с въже,

сърцето и не можеше да се отвори.

 

Вътрешно оставаше студена,

бездушието ù само показа,

че всички са деца на таз вселена,

но само в хората любов се ражда.

© Даниел Стоянов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
  • Бросить все и уехать... к тебе. Ты только, обязательно, жди! Мне бы спуститься к Неве, мне бы увидет...
  • Сквозь ночную тишину, Ветерок подул в лесу. Все деревья зашумели, Лес покрылся снегом вмиг. Сосны вс...
  • Холодеет от минус двух до двадцати, колит в груди.. Может, мне доктора обмануть? - Как твоё сердце –...

Ещё произведения »