severianin (Валентин Чернев)
417 677
19 мая 2013 г., 10:44

Лунни утрини, слънчеви нощи 

  Поэзия
1200 1 12

 

ЛУННИ УТРИНИ, СЛЪНЧЕВИ НОЩИ

 

 

Има ласкави дни, потопени в златиста омая,

с катедрални пространства, с трогателно-синьо небе,

със мъхнати слънца в безметежната вис на безкрая

и златист хоризонт, като златно църковно кубе.

 

По петите им слънчеви нощи се спускат полека,

с отпечатък от смях в разтопения восъчен здрач,

със седефено-бронзово-сребърни лунни пътеки

сред небесната нива, орана от звезден орач.

 

Има утрини лунни с дантелени облаци сиви,

като сиви въздишки сред жълта небесна ръжда,

черно-бяла графична рисунка на вис костелива,

по която със сребърен слалом се спуща дъжда.

 

Пада мракът след тях като тъмен покров на вдовица

и луната не ниже мъниста по златни лъчи,

не рисуват светулките с огън в нощта криволици

и в тревите следата на вятъра бял не личи.

 

Има облачни утрини, ясни, мъгливи и бурни,

има нощи от мрак непрогледен – и лунен кристал;

свири вятърът тъжни напеви – и светли ноктюрни;

ту събаря звездите, ту звездна пшеница е сял.

 

Ако утрото иде окъпано в слънчево злато,

и нощта ще е светла и лунна сред звездната степ,

ако в утрин мъглива се стича дъждът по листата,

вечерта ще е тъжна вдовица под траурен креп.

 

И в живота е тъй.

И животът е утрин и пладне,

и замислена вечер след залезна ясна черта.

Беше моето утро и слънчево, беше и хладно

и се питам каква ли ще падне над мен вечерта?

 

И се питам ще стигне ли моето слънчево злато,

с топлината на моето пладне ще мога ли аз

да прекрача във вечер спокойна, добра и богата,

а в нощта ми да светят звездите сред лунен елмаз.

 

И не зная.

Вън вятърът свири в клонака разлистен,

вечерта ми пристига и чука на къщния праг.

Този свят се повтаря. Повтарят се старите истини.

Лунни утрини имах.

Ще имам ли слънце по мрак?

 

 

© Валентин Чернев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??