10 апр. 2007 г., 15:10

ЛУННИТЕ ЛЪЧИ (Из „Животът, какъвто е") 

  Поэзия
741 0 10
 

Хайку


Лунните лъчи
срамежливо я скриха...
Светът онемя...

© Вили Тодоров Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Извинявай, Мая!
    Права си за всичко, но когато някой преценява моите скромни познания като "излишни", бях длъжен да отговоря!
  • съжалявам, но явно няма чуваемост. коментарите ви ще бъдат изтрити.
  • Вили, променил си го,но смисълът си е пак същият...един обикновен стих никога не може да има ефектът, смисълът на истинското хайку,защото то няма нищо общо със въображение, метафори,емоции-все инструменти на обикновената поезия...хайкуто е абсолютно равновесие между чувства и разум..а,когато това равновесие е налице се появява нещото,което е над тях и създава хайку...Поздрав!
  • Прав си! Но когато го вкарах, преди да затворя нета, видях, че е класическо 5-7-5 - това е единствената причина! Защото вече съвременното хайку, особено преведеното - изобщо не спазва тази пропорция!
    Прав си!
  • Благодаря, Светославе! Аз лично много съжалявам за безвъзвратно пропуснатата възможност да рисувам хайку! Защото и онзи човек бе убеден, че и с нашите шрифтове може да се създаде картина! Навярно знаеш, че хайкуто е съвокупност от слова, като мисъл и картина, чието обединение тласка към размисъл!

    Благодаря и на всички останали, които ме четат!
  • Благодаря, че ме четете! Постарах се да го пооправя малко, защото тогава бе писано спонтанно, за което се извинявам!
  • Настана чудо ...

    Поздрав и усмивка.
  • И аз замлъкнах в очакване...
    Много красиво! Поздравления, Вили!
  • Харесах си го!
  • Чудесно!
Предложения
: ??:??