nevestulka (Ваня Накова)
109 47
15 мая 2021 г., 23:49

Лунно дете 

  Поэзия
1045 0 5

Заченах от Луната

в една пурпурна нощ.

На кого ще прилича,

питаше ме родата.

 

Ще прилича на мене,

но с по-светла кожа.

С очи като звездите

и с кръв от Марс.

 

Родих от Луната

в една кървава нощ.

Приличаше на Нея –

с бледото си лице.

 

Къде е детето,

питаше ме родата.

Върнах го на Луната -

Земята не е място за Него.

© Ваня Накова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ив... (Ивайло Христов), Вие разкрихте идеята, браво! Само ще споделя, че вдъхновението ми дойде от песента "Hijo de la Luna" на Mecano. Благодаря за всички коментари!
  • Абстрактно
  • Сега като казваш, звучи замислящо. Странни усещания предизвиква като цяло.
  • Нещо не ми се връзва кръвта от Марс със сухоземните характеристики.
    Май наистина ще му е по-добре на Луната такова, объркано
  • Добре, че природата е предпазила света от смесване на видовете. Представи си, ако беше забременяла от невестулка!

    Още една Дева! 😅
Предложения
: ??:??