Тя е толкова много далечна!
(Аз обаче, я нося в душата си).
Сякаш друга живителна течност е.
(че кръвта ми е само сто градуса).
Плаче рядко и все е навътре.
(Всички нейни сълзи ги изплаквам).
Знам, че иска да ми се сбъдне.
(Как боли от толкова чакане).
Тя сама е. Сама е във всичко.
(Колко много мечтае за слабост).
Всеки блян сякаш с камък притиска.
(А дарявам ѝ толкова радости). ...