valiordanov (Валентин Йорданов)
1832 1473
15 дек. 2016 г., 12:20

Лутънско среднощно 

  Поэзия » Другая
5.0 (1)
456 0 2
Над Лутън е надвиснала мъгла.
До полета остава много време.
Как искам още малко да поспя,
но мога само малко да подремя.
Студено е. Главата ме боли.
Часовникът пълзи като прокажен.
Навярно и на него му се спи,
но как и на кого това да каже?
Добре, че идват думите при мен.
Не ме отпуска мисълта за среща.
Синът си ще прегърна в този ден.
Една прегръдка бащински гореща. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Предложения
  • изречена (Мая Попова) Големите момичета не плачат
    Големите момичета не плачат
  • Miro_Кrastev (Мирослав Кръстев) Думите тежат
    Пред мен един глагол навъсен, отмерващ ме с поглед мръсен, чупи пръсти нервно и припряно, сякаш ще з...
  • Adriano-Riano (Adriano Riano) Неведомый прекрасный край
    В глуши неведомого края, Что лесом и тайгой порос. Грызёт морковь ушастый зая, Уснул в кустах рогаты...
  • Adriano-Riano (Adriano Riano) Стих
    Заяц за столом сидел, На бумажку он глядел. В лапке карандаш держал, Он сидел и стих писал. Стишок э...

Ещё произведения »