Ти си онзи миг от вечността,
в който аз разбрах, че си ми нужна!
Въздух си ми, глътчица вода –
всичко си ми, лястовице южна!
Като лъч се стрелна в моя ден,
подари ми ясните простори
и разлисти – устремена – в мен
песента на кичести тополи!
Лястовице-деннице, лети,
в твоя полет преоткрих безкрая –
светлата ти диря да блести,
докато небето разгадая!