Хубаво чувство е любовта,
няма нищо общо с жестокостта,
особено, когато е лятна,
от нея няма по-приятна.
На брега аз те зърнах,
ах, как исках на мига да те прегърна,
щом твоите очи погледнах,
бях изпълнена с надежда.
Понякога се колебая,
дали ще излекувам своята рана,
на любов несподелена ставах жерта,
а така исках да е истинска, гореща.
Но щом поглеждам те отново,
вече няма болка в моя поглед,
лятото ще ни заплени,
и ще сбъдне нашите мечти.
Повече не искам да се чудя,
аз до теб се доближих,
страстите ни да пробудя,
да те заговоря се осмелих.
© Kristin Kostova Все права защищены