2 окт. 2015 г., 20:38

Лятна вечер 

  Поэзия » Философская
254 0 0
Рисува песни мойта мандолина,
прегласят и възторжени гърла!
Сърцата пърхат в малката градина-
разперва Младостта крила...
Луната се усмихва закачливо.
Нахален облак иска да я спре.
Той пътя и` препречва горделиво,
но тя на късчета го разсече!
И пак се струйнат лунните снежинки
и селото поръсят със сребро...
Преплитат се омайни светлосенки,
лудува радостно и звездното хоро! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Все права защищены

Предложения
: ??:??